„ФРАГМЕНТИ” („ФРАГМЕНТЫ”)
Георги Иванов Миланов (р. 1953 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Терджиман Кырымлы
Георги Миланов
ФРАГМЕНТИ
I.
Навярно няколко минути миксерът на бурята внезапна
раздираше слуха с непоносими децибели
и в юлското небе, след като месец капка дъжд не капна,
се появи разбитият белтък на облаците снежнобели…
II.
И идва ден – душата – ах, неблагодарница! – ликува,
освободена, даже на изпращането не присъства тя,
когато се отправя тялото във тясна лодка, за да се лекува,
към острова – сиропиталището на смъртта…
III.
След здрача – бряг, вълните на безсмислените дни разбивал –
седя под жилавите клони на асмата –
рога като дъги извити на задрямал бивол
във августовския обор на тъмнината.
IV.
О, краят на нощта – в студения й кей луната е за мен
илюминатор от каюта
на Титаник, който след минута
ще се удари в айсберга на идващия октомврийски ден…
V.
Във стаята, която още помни мириса на Nostalgie d’ete –
парфюма ти любим, мълчанието всеки ден расте;
в утробата му чувствам как се приближава оня миг,
след който проговаряме на изучаван трудно чужд език…
VI.
На мястото си все така е дворът с къщата, в която
живя ти някога под наем цели три лета…
…Единствено до прага не видя саксията с мушкато
с ключа за входната врата.
VII.
…Но спомен за нощта любовна няма да извика
във паметта ти днес познатата хотелска стая – тук, където
се върна пак, дори и да я озари светликът
на любопитната луна – камериерка, дръпнала пердето…
Георги Миланов
ФРАГМЕНТЫ (перевод с болгарского языка на русский язык: Терджиман Кырымлы)
І.
Небесный миксер взвыл внезапно –
недолго слух терзали децибелы,
и блюдо – месяц дождь не капнул –
июлю нате-с в пене снежно-белой.
ІІ.
Темнице – тьмы, да поелику плотной:
Содому ль так неблагодарный Лот?
Душе свободной – надолго ли? с плотью –
на свет – неопалимой, да! в полёт.
III.
Ночь. Август. Дней пустых прибой.
Привал на берегу под жилистой лозой
на дремлющего буйвола похожей.
Мы во хлеву. Потёмки и застой.
IV.
Луна погаснет – ночь утонет в дне.
Иллюминатору лежать на дне,
чтоб загореться в засухе потёмков:
всё та каюта предков и потомков.
V.
В покое, помнящем дух Nostalgie d'ete,
молчание душ не тонет в темноте,
хоть тяжелеет трудным оправданьем
на языке забытого преданья.
VI.
Ты жил здесь квартирантом года три.
И двор, и дом всё те же, ты смотри!
Нет коврика заветного – под ним
был ключик от входной двери.
VII.
...Но память о ночи любви не будит
знакомый номер, даже озарённый
луною-горничной, едва влюблённой –
тайком из любопытства заглянувшей буде.